НАРУШЕНИЯ НА СЪНЯ И БОДЪРСТВАНЕТО

 

Има ли нарушения на съня?

Познати са повече от 80 нарушения на съня и бодърстването. Предвид това, че прекарваме около 1/3 от денонощието в сън, някои от тези нарушения водят до тежки последици или значително намаляват качеството на живот.

 

Какво е безсъние?

Всеки от нас е страдал за определен период от време от безсъние (инсомния). То се характеризира с един или няколко от четирите основни белега: 1. трудно заспиване, 2. чести и/или продължителни пробуждания, 3. ранно пробуждане, и 4. чувство на неободрителен сън.

Инсомнията се дели условно на остра (няколко дни), периодична (на периоди по няколко седмици и хронична. За да се постави диагнозата хронична инсомния e необходимо сънят да е нарушен 3 или повече нощи в седмицата, най-малко 3 месеца.

Лечимо ли е безсънието?

Да,  Но преди това трябва да се направи правилна преценка, за какъв вид безсъние става дума.  Най-честата  грешка е безразборният прием на сънотворни медикаменти,  което в някои случаи допълнително задълбочава безсънието.

Кабинет Д-р Алексиев и син предлага диагностика, лечение и проследяване на безсъние.

 

Какво е това сънна апнея?

Сънната апнея (позната още като синдром на обструктивна сънна апнея/хипопнея) е вид дихателно нарушение по време на сън, при което дишането на моменти е или недостатъчно (хипопнея) или липсва изобщо (апнея). Най-честите симптоми, свързани със сънната апнея за хъркане, дихателни паузи, последвани от изхъркване, чести ставания по малка нужда през нощта, сутрешна сухота в устата, сутрешно главоболие, чувство на неободрителен сън, дневна сънливост, а в някои случаи и безсъние. Средната апнея се съпровожда и от нарастване на теглото, което практически не може да бъде контролирано чрез прилагането на диета.

 

Защо е опасна сънната апнея?

Повтарящите се дихателни паузи по време на сън водят до краткотрайни или по-дълготрайни пробуждания (англ. arousal), в следствие на което се нарушава целостта и качеството на съня. Също така дихателните паузи водят до хроничен кислороден глад (хипоксия), който наранява съдовете и в последствие нараства рискът от развитие на съдови заболявания (инфаркт, инсулт и др.). Хипоксията се отразява неблагоприятно и на обмяната на веществата, поради което е повишен рискът от развитието на заболявания като захарен диабет.

Как да разбера, че имам сънна апнея?

Консултирайте се лекар с познания в медицината на съня. Освен снемането на подробна анамнеза, в повечето случаи е необходимо да се проведе изследване на дишането по време на сън. Най-често се прилага т. нар. дихателна полиграфия, която показва различни параметри на дишането по време на сън. Разширеното изследване, т. нар. полисомнография, включва проследяването на допълнителни параметри като мозъчна активност, мускулен тонус и т.н. Дихателната полиграфия може да бъде проведена и в домашни условия, докато полисомнографията се провежда специализирани лаборатории за изследване на съня. 

Как се лекува сънната апнея?

Има различни начини за лечение на сънна апнея, но най-често се прилага т. нар. терапия с позитивно налягане (т. нар. positive airway pressure, PAP), позната още като СРАР-лечение. Провежда се със специални апарати, маска за носа (някой случаи и за устата) и свързващ маркуч. Тези апарати подават въздух в горните дихателни пътища под повишено налягане и образуват т.нар. въздушна възглавница, като по този начин се премахват дихателните паузи. Настройката на СРАР-апаратите трябва да бъде извършена от лекар, като предвид това, че СРАР-лечението е дългосрочно, е необходимо проследяване във времето.

 

Има ли разлика между сънливост, уморяемост и умора?

Да, и то голяма. Накратко казано, сънливостта е това, което може да бъде наваксано със сън, т.е. тя е специфичен признак на липса на сън. За разлика от сънливостта, умората е доста неспецифичен симптом. Умората може да възникне при настинка, физическо натоварване, но и при депресия, хронични заболявания и т.н. Докато лечението на сънливостта е чрез подобряването на съня, то терапията на умората е доста по-сложна, като в основата е откриването на първопричината. Уморяемостта е чувство за бързо настъпване на умора при извършване на определена дейност. Често тези определения биват заменяни, но от сънномедицинска гледна точка е важно да бъдат разграничени.

 

Мога ли да потърся помощта на кабинет Д-р Алкесиев и син при диагностиката и лечението на други сънни нарушения?

Да, разбира се. Ние диагностицираме (частично или цялостно), както и проследяваме пациенти с централна хиперсомния (нарколепсия и идиопатична хиперсомния), циркадни нарушения (синдром на закъснялата сънна фаза и др.), синдром на неспокойните крака, нарушемие с периодични движения в крайниците и др.

ЕПИЛЕПСИЯ И ЕПИЛЕПТИЧНИ ПРИСТЪПИ

 


Какво е епилептичен пристъп?
Епилептичният пристъп е съвкупност от неврологични прояви (симптоми),  настъпващи внезапно или развиващи се бързо във времето. Причина за това е нарушената функция на нервните клетки (невроните), както и на връзките между тях в мозъка. Според  последната  класификация на  Международната лига за борба с епилепсия (2017г.), епилептичните пристъпи  се разделят на две основни групи, такива фокално начало и такива в генерализирано начало. Това означава, че група неврони не функционира правилно в дадена област/зона на мозъка или че е засегната функцията на целия мозък.

Симптомите на епилептичните пристъпи могат да бъдат разнообразни:  стягане,  треперене,  гърчове,  отпускане,  нехарактерно поведение (автоматизми),  както и спазми и др.  Дълго време  пристъпите бяха класифицирани  според това дали съзнанието на пациента е запазено или пък по време на пристъп настъпва промяна на съзнанието (фокални/парциални  прости или комплексни пристъпи). Според сегашните разбирания,  ние  оценяваме по-скоро дали настъпва промяна на възприятието (англ. awareness), тъй като по време на епилептичен пристъп пациентът може да бъде в пълно съзнание, но да е нарушено по различен начин възприятието на вътрешната и/или външната среда.

Т. нар. генерализирани епилептични пристъпи протичат с внезапна промяна/загуба на съзнанието, като след това настъпва стягане на тялото и крайниците, последвано от гърчове в тях. В някои случаи обаче генерализираните пристъпи не протичат с такава изява, а пациентът не реагира или има „празен поглед“ в очите (т. нар. абсанси). Тогава често е трудно да разпознаем че пациентът е в епилептичен пристъп и трябва да бъде изследван допълнително.

Всеки ли може да получи епилептичен пристъп?
Краткият отговор на този въпрос е да.  Смята се, че  рискът човек да получи епилептичен пристъп в живота си е около 8-10%.  Въпреки това вероятността е значително по-голяма при наличието не различни фактори като травма, инфекция, интоксикация, тумор, мозъчен инсулт или кръвоизлив и др.

Възможно ли е да съм получил/а припадък и той да не е епилептичен?
Да възможно е. Не всяка неврологична проява (загуба или промяна на съзнанието, гърч и др.)  е причинена от първично нарушена функция на мозъка.  Често такива припадъци/пристъпи се получават при нарушение на сърдечно-съдовата система (синкопи) или при моментно разстройство на обмяната на веществата (хипогликемия или хипергликемия) и др. Нерядко пациентите представят драматично протичащи събития,  които те наричат пристъпи,  но в клиничния преглед или  в проведените изследвания не се откриват  отклонения, типични за епилептични пристъпи или епилепсия.  В такъв случай трябва да се мисли за т. нар. пристъпи с неепилептичен произход (генеза),  които най-често са психогенни.  Психогенните пристъпи се разпознават и диагностицират трудно, но въпреки това диагнозата трябва да е колкото се може по точна,  тъй като лечението им е коренно различно от това при епилептичните пристъпи.

Какво е епилепсия?
Епилепсията представлява съвкупност от състояния, при които  настъпват  епилептични пристъпи (виж по-горе). Епилепсията е хронично заболяване,  засягащо около 1% от населението.  Според причината епилепсиите се разделят на 7 групи заболявания: 1. структурна, 2.  генетична; 3.  имунна, 4. инфекциозна, 5. метаболитна, 6. свързана с определена причина, и 7. с неясна причина.  Епилепсията има два основни пика -  в детска възраст,  когато преобладават генетичните епилепсии (преди наричана идиопатична генерализирана епилепсия), както и  напреднала възраст,  когато най-честа причина за възникването на Епилепсия със съдовите заболявания на централната нервна система (инсулт, кръвоизлив и др.)  или  онкологични заболявания (мозъчен тумор или разсейки) .

Лекува ли се епилепсията?
Да лекува се. Лечението се провежда най-често с медикаменти,  но в определени случаи е необходимо да се приложи хирургично отстраняване на причината. Около една трета от пациентите се лекуват успешно, дори и с прилагането само на един противоепилептичен медикамент. Важна предпоставка за успешно лечение е проследяване на заболяването, редовният прием на противоалергична та терапия, както и спазване на посочения от лекуващия лекар режим.

Мога ли да карам кола, ако имам епилепсия?
По данни на клинични проучвания, пациентите с епилепсия имат 37% по-висок риск от ПТП в сравнение със здрави индивиди. Предвид големия социален натиск и ежедневната необходимост да караме кола,  темата епилепсия и шофиране е доста деликатна.  Като цяло решението зависи от няколко обстоятелства и фактора: 1. време, в което най-често настъпват пристъпите (през деня  или през нощта), 2. дали пристъпите са достатъчно добре потиснати, 3. дали се спазва  стриктно приемът на назначената терапия, както и назначеният режим.

Най-общо казано, оценява се т. нар. безпристъпен период, т.е. колко време е минало от последния пристъп. За да посочим, че епилепсията е добре овладяна този период трябва да е най-малко 6 месеца, в някои страни дори и 12 месеца. Въпреки това,  преценката дали  пациентът може да шофира  трябва да бъде направена внимателно от лекуващия лекар и съгласувана с пациента.

Нека не забравяме, че настъпването на епилептичен пристъп по време на шофиране, дори и с малка скорост, води до частична или пълна загуба на контрол върху превозното средство и последиците от това могат да бъдат фатални, не само за шофьора, но и за околните!

ДРУГИ НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

 


Предлагаме доболнична диагностика, лечение и проследяване на широка гама неврологични заболявания като мозъчносъдова болест (инсулт и др.), главоболие, радикулопатии (болки в гърба и шията и др.), двигателни нарушения (болест на Паркинсон и др.), вестибуларния нарушения (световъртеж и др.), полиневропатия, демиелинизиращи процеси (множествена склероза), хронични болкови синдроми и др. Тук разбира се освен горе изброените се включват и редица сложни и комбинирани казуси, чието разрешаване изисква комплексна и задълбочена преценка.

Нашият подход към Вас е преди всичко да не Ви навредим! За тази цел провеждаме обстойна оценка на състоянието Ви и преценяваме, до колко бихме могли да Ви помогнем в рамките на до- и извънболнични условия.

Визията на Д-р Алексиев и Син е постепенно да разширяваме кръга от партниращи специалисти, медицински центрове и клиники, така че да получите най-адекватната и най-качествената медицинска грижа.